Обществените места, условно могат да бъдат разделени на държавни, общински и частни. За да бъдат установени съотвените лица отговорни за изплащане на обезщетения на пострадалите е необходимо да бъде бъде изследван въпроса за собствеността на мястото, тъй като по закон за това е отговорен собственика на имота.
Улиците и прилежащите им тротоари, парковете, градинките и други подобни места в градовете или селата се стопанисват от съответните общини и те са длъжни да ги подържат в безопасен вид.
В редки случаи собственик може да бъде и държавата през съответните областни управи или агенции.
Хотели, молове, заведения, театри, кина и т.н. са предимно частна собственост, но това не означава, че не спадат към категорията на обществените места.
Обществените места са такива пространства, през които преминава голям човекопоток, независимо от собствеността им. Поради тази причина те трябва да са безопасни за намиращите се там хора, а когато възникне инцидент свързан с лошо подържан или необезопасен участък отговорността за обезщетяване на вредите се носи от собственика.
Причините за инциденти на подобни места могат да бъдат от най-различно естество напр. дупка или счупени плочки на тротоара, необезопасена шахта, заледен участък на пътното платно или тротоара, хлъзгав под в обществените сгради, недовършени ремонти създаващи опасност и др.
Вариантите са най-различни и е трудно всички да бъда посочени, но от тях трябва да са настъпили вреди за пострадалото лице, за да може то да получи обезщетение. Когато възникне инцидент на такова място, пострадалит може да претендира два вида вреди – неимуществени свързани с претърпените от него болки, страдания и неудобства и имуществени свързани с разходите по лечението и възстановяването на здравето му.
Неимуществените вреди от своя страна се делят на леки, средни, тежки и смърт.
Леките телесни увреждания се характеризират с болка или страдание, но без опасност за живота. Като такива могат бъдат посочени изкълчванията на ставите и разтяганията на сухожилията и мускулите, но без скъсвания, подуванията и зачервяванията на удареното място, ожулвания по кожата, сътресения на мозъка без загуба на съзнание и т.н. Възстановяването при леките телесни увреждания протича бързо и пострадалия се възстановява напълно за кратък период от време.
За средните телесни увреждания е специфично, че е налице разстройство на здравето, временно опасно за живота или такова, което е постоянно, но не е опасно за здравето. Такива са състоянията, при които има счупване на костите на крайниците – крак или ръка, на черепа, на зъби, трайно отслабване на зрението или слуха, трайно затрудняване на речта, на движението на тялото или функциите на половите органи, обезобразяване на лицето или тялото, наранявания проникващи в черепната, гръдната и коремната кухина. При такива увреждания пострадалия изпитва силни болки и страдания за продължителен период от време, а възстановяването протича по-бавно като понякога лицето никога не се възстановява напълно.
Телесната повреда е тежка, когато е налице постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Такава е налице, когато има продължително разстройство на съзнанието; постоянна слепота с едното или с двете очи; постоянна глухота; загуба на речта; детеродна неспособност; обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на речта или на сетивен орган; загуба на единия бъбрек, слезката или на крило на белия дроб; загуба или осакатяване на крак или ръка и т.н. При такива състояния болките и страданията са изключително силни, а пострадалия не се възстановява до края на живота си и остава инвалид.
За да получи обезщетение, след възникване на инцидент на обществено място, потърпевшият трябва да докаже причинно-следствената връзка между настъпилите вреди и необезопасеността на мястото, където се е случило произшествието. В това се състои и най-голямата трудност, защото трябва да бъдат намерени свидетели, да бъдат прегледани записи от видеокамери, ако има такива и др. Трябва да бъдат събрани всички доказателства, които по безспорен начин доказват, че мястото е било опасно и вследствие на това са възникнали вредите.
Обезщетението за неимуществетните вреди се определя по справедливост. Колкото и да е разтегливо това понятие, то включва в себе си някои характеристики, които служат като ориентир за размера на компенсацията. Такива са степента и характера на увреждането, възстановителния период, възрастта на лицето, писхичното му състояние преди и след инцидента и т.н.
При смъртен случай право на обезщетение имат наследниците на починалия.
Съвкупността от всички тези компоненти определят и сумата, която ще получи. Обезщетението за имуществените вреди се влия от разходите, които лицето е направило за лечението и възстановяването си.
Получаването на обезщетение след инцидент на обществено място е сложен процес, който често налага воденето на съдени процеси изискващи експертни познания в областта на правото и медицината. За това лицата, които са решили да потърсят правата си, след като са преживели подобни неприятности е добре да намерят компетентно адвокатско дружество, което ще защити интересите им в най-голяма степен.